Семена на Винка

Семена на Винка

В наличност

Винката (Vinca) е един малък, но разнообразен род. Интересно е, че от седемте вида,  които включва, има дървета, храсти и тревисти растения. Като декоративни се отглеждат три от тях. У нас много добре е позната дребнолистната (Vinca minor) Тя е разпространена почти из цялата страна по влажни, сенчести и усойни места. В различни райони на страната я наричат с различни имена - зеленика,  влачи градина, самодивско цвете, чупи гърне и др.

 Зимзелен е многогодишно тревисто растение. Стъблата са тънки, еластични, стелещи се по почвата. Те достигат над 1 м дължина. Покрити са изобилно с елиптични, срешуположно два по два наредени листа. Те са тъмнозелени, блестящи. Най-ценното им качество е, че през цялата година са свежи и запазват висока декоративност дори и през зимата. Поради това, винката се наложи като любимо цвете за украса на балкони в каменните градове на Европа. Засадени в саксии растенията може да се формират във висящи кошнички или да покриват плътно големи саксии.   

Цветовете на винката са единични, излизащи от пазвите на листата. Венчето е петлистно, сраснало на половината в тясна тръбичка. Достигат 2-3 см в диаметър. Цъфти от април до юни. Понякога цъфти повторно през септември -октомври. Създадени са много сортове, сред които и някои твърде оригинални. Такива са: Alba - с бели цветове, Albo-plena - с бели кичести цветове, Atropurpurea - с червени цветове, Aureovariegata - със сини цветове и изпъстрени с жъртеникави петна листа, Burgundi - виненочервен,  Bowles - син с едри цветове, Gertrude Jekyll -  отрупан изобилно с бели цветове, Rubra - с червени цветове и др. 

Другият по-рядко срещан у нас вид е Vinca mayor  с яйцевидни листа в долния край стеснени в дръжка. Отличава се от първия с по-буен растеж, по-дълги стъбла и по-едри листа. По-често се разпространява пъстролистната форма. Освен като почвопокривен и саксиен, той се използва и за оформяне на приказни прегради.

Зелениката е студоустойчиво растение. В градината предпочита засенчени от дървета места, където влажността е по-висока. Растенията не са взискателни към почвата, но се развиват по-добре, когато тя е структурна и богата. Размножава се по всяко време чрез разделяне на старите растения или чрез резници, които лесно се вкореняват. Най-подходящият срок е през есента. На постоянно място се засажда в редове, на разстояние 20 х 20 см. Много скоро площта бива обхваната изцяло. През вегетацията се налага само да се плеви и при необходимост да се полива.

Когато ще отглеждате зимзелен в саксии или сандъчета, използвайте богата на хранителни вещества смеска, съставена от градинска почва, листовка и добре разложен оборски тор в равни части. Засаждайте по няколко резника в един съд, за да бъде обхванат той от красивите стъбла още през първия сезон. За предпочитане е балконът или терасета, където ще бъдат подредени, да е сенчест. Единствената ви грижа е да поливате редовно. По желание може да пуснете стъблата да падат свободно, при което ще получите една жива каскада от зеленина. Опитните любители изграждат красиви конструкции. Някои от тях успяват да съдадат от растеният стилизирани геометрични фигури или профили на животни.

1.00лв.
Pin it